Прилепът и светулката

Забравих, че си късоглед,

Хванал под ръка далечината

Вместо мен...

Забравих, че и аз не виждам

надалече,

хванала в ръка една намигваща ми чаша...

И те гледах със засищащото любопитство,

на светулка, срещнала случайно прилеп.

Гледам те

и очите ми сълзят от въображението, което нося

вместо очила...

Онзи ден – забравих да ти ги открадна.

Днес – пак опитвам

да крада,

за да забравя онова, което искам да ти взема,

и да ти дам

същото, което мога да получа:

утре – моята чаша за далечина...

близо.

Нищо, че ще се окажа светулка в пещера.

И ще броя до 7 ...